Лицензи за онлайн залози

Всеки бизнес в интернет пространството има нужда от някаква форма на доверие. В областта на спортните залози и онлайн казино игрите всичко е уредено по много добър начин, защото достоверността на онлайн операторите се удостоверява с лиценз. Без такъв лиценз тези сайтове просто не могат да съществуват.

Лицензът за хазартни игри се издава от съответните регулаторни органи след подаване на заявление от страна на онлайн оператора. За да получат лиценз, желаещите трябва да отговорят на определени условия, включително и да разкрият финансовото си състояние. По този начин те доказват, че имат необходимите средства да изплатят всички печалби на играчите си.

Разбира се, собствениците на компаниите и управляващите директори също се оценяват в детайли от регулаторите, както и други фактори като сигурност на уеб платформата за залози и прозрачност на предлаганите продукти.

Лицензиране в България

България дълго време беше в сивата зона по отношение на онлайн букмейкърите. От зараждането на интернет сайтовете за залози до 2013 г., всички българи имаха право да залагат във всички сайтове с международен лиценз.

През 2013 г. бяха приети най-съществените промени в Закона за хазарта в новата ни история и в следствие на тях международният лиценз вече не бе достатъчен за операторите – те вече задължително трябва да имат и специален лиценз за България. Органът, който разглежда кандидатурите и издава лицензите, е Държавната комисия по хазарта.

С оглед на промените в Закона за хазарта през същата 2013 г. бе създаден и т.нар. “черен списък“ на хазартни оператори в интернет, които приемат български играчи без да притежават лиценз. Доставчиците на интернет услуги от своя страна за задължени да блокират достъпа до всички букмейкърски домейни в черния списък. Сред много нелицензирани интернет сайтове се зароди практиката да създават алтернативни домейни, които не са добавени в черния списък и по този начин да заобиколят забраната.

Законът повелява, че лицензите за онлайн хазарт са с валидност от пет години.
След това операторите трябва да кандидатстват наново за разрешение.

Печалбите от всякакъв вид хазарт са освободени от данъци в България, но организаторите на игри плащат сериозни данъци върху дейността си. Всеки легализиран онлайн оператор плаща 100 000 лева еднократна такса при издаването на лиценза, но по-големият разход е за ежегодния данък в размер на 20%, който се изчислява като от получените залози се издавят раздадените печалби (първоначалният замисъл на закона бе за 15% данък върху общите приходи, но след огромното недоволство от индустрията бе направена промяна за 20% от нетните приходи, което е доста по-изгодният вариант за операторите). Освен това, организаторите на онлайн залози са длъжни и да внасят 50 000 лева годишно за социално отговорно поведение

Започнатият през 2013 г. лицензионен режим се отразява много добре на националния бюджет, който получава около 250 милиона лева годишно в данъци и такси от сектора, като сумата се увеличава с десетки милиони всяка година. Разбира се, в това число се включват и офлайн операторите. Онлайн сайтовете за залози допринасят сами по себе си с над 30 милиона лева.

Цялостно погледнато, хазартният пазар в България се оценява на над 3 милиарда лева, което е повече от двойно увеличение спрямо десетилетие по-рано.

Лицензиране в Европа

Правният въпрос с онлайн хазарта е решен по много различни начини в Европа. В някои държави всички букмейкъри могат свободно да работят без да им трябва лиценз, докато в други онлайн хазартът е тотално забранен.

Към момента няма единна европейска директива за онлайн хазарта и всяка страна решава по отделно сама за себе си по какъв начин да регулира този бизнес. В следните статии можете да разгледате как е уреден въпросът в някои от държавите в Европа:

Едно е сигурно – дори и да няма изискване за национален лиценз, онлайн сайтовете за залози са длъжни да разполагат с лиценз в Европейския съюз, за да работят в страните от него. Ако разгледате сайтовете на операторите, ще забележите, че повечето от тях получават такъв лиценз в Гибралтар (част от Великобритания), Кюрасао (част от Холандия) и Малта. Тези три малки държави/територии предлагат най-изгодните данъчни условия, но регулаторните им органи са достатъчно сериозни и уважавани, за да бъдат приемани тези лицензи на сериозно.